Или как ползите за едни ще бъдат платени от други.
Унгария национализира частните активи на пенсионните фондове - Полша също го направи ( макар и в малко по-различна форма). Унгария принуди банките да платят за загубите по кредитите в швейцарски франкове на своите клиенти - Полша също е на път да го направи.
Относно полската пенсионна реформа, трябва да призная, че правителството вероятно постъпи правилно и може би хората ще бъдат облагодетелствани. Като човек занимаващ се с капиталовите пазари, това твърдение обикновено се посреща с изумление от много от моите колеги. Но аз мисля, че ако са изпълнени някои условия и допускания- да участваш в pay-as-you go система може да означава по-високи пенсии в бъдеще. Ако работната сила нараства, ако икономиката се движи нагоре по скалата на уменията, и ако правилата са честни и справедливи и остават такива в следващите 30-40 години, то тогава е възможно. И тук, в България, нашето мнение за Полша е толкова високо, че ние сме склонни да вярваме в тези предположения ... за Полша, не толкова за България.
Неотдавнашният закон за заемите в швейцарски франкове е предизвикателство за доверието ми в полските политици. И бих искал да поясня отсега - аз не съм тук, за да защитавам банките. Виждали сме ги да манипулират валутните курсове и лихвените проценти; виждали сме ги да лъжат инвеститорите; виждали сме ги да злоупотребяват с доминиращата си позиция спрямо непрофесионалните клиенти. Те поеха твърде много риск по гарантираните влогове и данъкоплатците трябваше да платят за тези рискове. Цялата индустрия в Европа и САЩ трябва да се преподреди и скорошните законови мерки трудно биха могли да бъдат достатъчни.
Това, което полските законодатели направиха наскоро, определено е голяма стъпка в грешната посока. Така изглежда в очите на външен наблюдател. Някои хора, може би значителен брой хора, взеха заеми деноминирани в чуждестранна валута и се възползваха от много по-ниските лихвени проценти в тази валута. Но както знаем няма безплатен обяд, а тези хора са носели валутен риск, тъй като повечето от тях не са имали приходи в швейцарски франкове. И сега, когато най-накрая се случи неизбежното и швейцарския франк се обезцени (макар и рязко), дойде време за плащане на сметката. Въпреки това, тъй като тези хора най-вероятно са с по-ниски доходи, тъй-като са много, а следователно и значими за икономиката като цяло и, нека си го кажем направо, най-вече защото Полша е в година на избори, политици от всички партии се опитват да угодят на тези хора и да принудят банките да платят.
Има няколко проблема с този подход. На първо място, дори хора, които не са в толкова голяма нужда, ще извлекат полза. Вероятно има хора, които са в състояние да обслужват кредитите си дори и при по-високия обменен курс на швейцарския франк, но и те ще могат да преобразуват кредитите си. Вероятно по-добър подход би бил да се осигурят данъчни облекчения за хората, които наистина се затрудняват с изплащането на своите заеми. Второ, популистката реторика „да накараме банките да плащат“ няма да сработи поради две основни причини.Полските банки не са притежание само на чужденци. Под различна форма поляците (чрез OTP, TFI, пряко притежават собственост в боросово търгувани компании, собствеността на данъкоплатците в банки, притежавани от държавата) имат експозиция към акционерния капитал на банките и вече губят пари поради падането на цената на акциите. На второ място, хората, които имат собственост в банковите институции, не са единствените, които плащат за такива неща. Банките имат невероятна способност да направят така че други клиенти (всички клиенти) да плащат за ползите на някои клиенти (или по-точно казано за грешките в управлението). Ще се окаже, че всички други клиенти плащат малко по-високи лихви по заемите си отколкото трябва. Те ще плащат по-високи такси и комисионни и ще получават по-ниско качество на обслужване. Но всичко това вероятно ще се разпростре в дългосрочен план и ще бъде трудно и абстрактно да се идентифицира и измери.
Най-голямата причина да не харесвам този закон е, че помага на банковите управници да се измъкнат. Сега хората казват, че банките ще изгубят пари заради закона. Но банките вече са загубили тези пари ... може би дори повече пари не заради закона, а защото са поели повече рискове; предимно чрез предоставяне на заеми на хора, които попринцип не биха могли да си позволят да вземат заем. Без този закон някои хора биха стигнали до неизпълнение на кредитите си, защото не могат да плащат по-високите вноски, но също и защото тяхната собственост вече струва по-малко от стойността на кредита. Колко биха били тези загуби? Повече или по-малко от загубата според закона за преобразуването...вероятно никога няма да разберем. Някой би могъл да каже,че клиентите са били подведени и не са разбирали рисковете от теглене на заем в чуждестранна валута. Аз обаче се съмнявам в това. Дори и без дълбоки финансови познания, повечето хора знаят (може би инстинктивно), че нищо в живота не идва безплатно. Те просто са се надявали, че сметката ще пристигне по-късно ... и са се надявали, че дотогава те ще са в по-добра финансова позиция и ще могат да я платят ... а може би по-умните от тях са се надявали накрая някой друг да плати сметката. И точно това предстои да се случи.
Най-голямата причина да не харесвам този закон е, че помага на банковите управници да се измъкнат. Сега хората казват, че банките ще изгубят пари заради закона. Но банките вече са загубили тези пари ... може би дори повече пари не заради закона, а защото са поели повече рискове; предимно чрез предоставяне на заеми на хора, които попринцип не биха могли да си позволят да вземат заем. Без този закон някои хора биха стигнали до неизпълнение на кредитите си, защото не могат да плащат по-високите вноски, но също и защото тяхната собственост вече струва по-малко от стойността на кредита. Колко биха били тези загуби? Повече или по-малко от загубата според закона за преобразуването...вероятно никога няма да разберем. Някой би могъл да каже,че клиентите са били подведени и не са разбирали рисковете от теглене на заем в чуждестранна валута. Аз обаче се съмнявам в това. Дори и без дълбоки финансови познания, повечето хора знаят (може би инстинктивно), че нищо в живота не идва безплатно. Те просто са се надявали, че сметката ще пристигне по-късно ... и са се надявали, че дотогава те ще са в по-добра финансова позиция и ще могат да я платят ... а може би по-умните от тях са се надявали накрая някой друг да плати сметката. И точно това предстои да се случи.
И сега полските банкери, поне някои от тях, всъщност трябва да са благодарни на полските политици за гласуването на този закон. Всички ще обвиняват закона за загубите на банките. Никой няма да обвинява банкерите за по-високите рискове, които са били поети; рискове, които най-вероятно са били поети с основната цел да се вземат по-големи бонуси сега, без да се мисли за последващите последствия.